Електрозахранването на Киевска област е в критично състояние

Източниците на електроенергия в украинската столица Киев бяха в “критично състояние” днес, тъй като можеха да задоволят по-малко от половината от търсенето след руските ракетни и дронови атаки, съобщиха регионалните власти, цитирани от Ройтерс.

Областният губернатор Олексий Кулеба каза, че 80% от територията на Киевска област остава без електричество втори ден след вчерашната серия от удари с руски дронове по енергийна инфраструктура.

„Ситуацията с електрозахранването остава критична“, каза Кулеба в публикация в платформата за съобщения Telegram. „Искам да подчертая, че с всеки обстрел от страна на противника се увеличава сложността и продължителността на ремонта.

Националният мрежов оператор Ukrenergo заяви, че може да осигури по-малко от половината потребление, необходимо на Киев.

Движението на метрото в столицата беше спряно за кратко в сутрешния пиков час заради прекъсване на електрозахранването.

Осигуряването на критична инфраструктура е приоритет. Очакваме, че днес ще можем да включим оборудването, което ще подобри надеждността на захранването, ще намали дефицита и ще свърже повече потребители“, се казва в изявление на Ukrenergo.

При липса на електричество обикновено се прекъсва водоснабдяването, отоплението и функционирането на мобилните комуникационни мрежи. Кметът на Киев Виталий Кличко каза, че градът е успял да възстанови водоснабдяването на някои потребители.

Организацията на обединените нации изчислява, че около 50 процента от енергийната инфраструктура на Украйна е била унищожена, откакто Русия засили атаките си срещу енергийни съоръжения през октомври. Дневните температури в Киев и региона по това време на годината са минусови, припомня Ройтерс.

Зеленски посети прифронтовия град Бахмут

Украинският президент Володимир Зеленски посети опустошения град Бахмут, който наскоро се превърна в център на едни от най-ожесточените боеве във войната на Русия, предаде Ройтерс, позовавайки се на изявление на президентската администрация. Киев добави, че източният град е сцена на “ожесточени боеве” между украинските защитници и руските нахлуващи сили.

По време на посещението президентът Зеленски разговаря с военните и връчи военни отличия.

По-рано този месец той каза, че опитите на Русия да превземе Бахмут са превърнали град в Източна Украйна в руини. „Окупаторите всъщност унищожиха Бахмут, друг град в Донбас, който руската армия превърна в опожарени руини“, добави президентът.

Бахмут остана под украински контрол в продължение на почти 10-месечна война, осуетявайки руските планове за превземане на Донецка област, която е част от Донбас, граничещ с Русия.

Превземането на Бахмут би прекъснало украинските снабдителни линии и би отворило пътя на руските сили за настъпление към Краматорск и Славянск, ключови украински бастиони в района на Донецк.

Проруските сепаратисти контролират част от Донецк и съседната Луганска област от 2014 г. Твърди се, че основната сила зад атаките срещу Бахмут са наемници от частната военна компания Вагнер.

Кметът на Киев Виталий Кличко: Русия няма да открадне Коледа

Общинските власти на украинската столица Киев запалиха коледна елха в центъра на града и увериха, че няма да позволят на Русия да „открадне“ Коледа от децата, съобщава Франс прес.

“Руснаците се опитват да лишат нашите граждани от нормален живот, но ние няма да им позволим да откраднат най-светлите празници от нашите деца – Нова година и Коледа”, каза кметът Виталий Кличко при запалването на коледната елха. „Нарекохме го коледната елха на украинската непобедимост“, добави той.

Вчера в Киев започна с поредица от атаки срещу критична инфраструктура. На финала в центъра на украинската столица, до Света София, бе поставено 12-метрово изкуствено дърво, символично украсено с гълъби на мира.

Традиционно украинците празнуват Коледа на 7 януари, но социологическите проучвания показват, че делът на тези, които предпочитат да преместят датата на 25 декември, е нараснал от 26 процента миналата година на 44 процента.

Ситуацията в анексираните от Русия региони на Украйна е „изключително трудна“, призна Путин

Ситуацията в четирите региона на Украйна, анексирани от Русия, е “изключително трудна”, призна днес президентът Владимир Путин, цитиран от Ройтерс и ТАСС.

Във видео обръщение по случай Деня на силите за сигурност, който се празнува в страната, Путин призова руските служби за сигурност да засилят охраната на границите и им даде указания да засилят контрола над обществото.

„Да, сега ти е трудно. Обстановката в Донецката и Луганската народни републики, в Херсонска и Запорожка област е изключително тежка“, обърна се Путин към руските сили за сигурност, дислоцирани на територията на Украйна.

Във видеообръщението си той призова за по-интензивна работа на ФСБ и Граничната служба.

„(Границата) трябва да бъде сигурно защитена. Всички опити за неговото нарушаване трябва да бъдат предотвратявани бързо и ефективно, като се използват всички сили и средства, с които разполагаме, включително мобилни групи и специални части“, каза Путин.

Той инструктира тайните служби да затегнат контрола над обществото и да използват максимално оперативен, технически и персонален потенциал за предотвратяване на рискове от чужбина и вътрешни предатели.

Путин увери, че Русия не иска да погълне Беларус

Руският президент Владимир Путин заяви на съвместна пресконференция след днешната си среща с беларуския си колега Александър Лукашенко в Минск, че Русия не иска да погълне Беларус. Руският лидер добави, че “врагът”, чието име не назова, иска да попречи на интеграцията на двете страни, посочва Ройтерс.

„Русия не е заинтересована да поглъща никого“, каза Путин. „В това просто няма никаква целесъобразност“, каза той на пресконференция с Лукашенко.

Беларуската опозиция, повечето от които са в затвора, в изгнание или без глас, се страхува, че страната им е в процес на пълзяща анексия от Русия.

Беларуският президент на свой ред нарече руския си колега “голям брат” и похвали Русия, че е протегнала ръка на страната му, предоставяйки й петрол и газ на преференциални цени.

През февруари Москва използва територията на Беларус като плацдарм за неуспешното настъпление на руската армия към Киев, а през последните месеци има съвместна руско-беларуска военна активност, отбелязва Ройтерс.

По-рано началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна генерал А. Сергей Наев заяви, че според него темата на вчерашните разговори между Путин и Лукашенко ще бъде „по-нататъшна агресия срещу Украйна и по-широко участие на Беларуските въоръжени сили в операцията срещу Украйна“. Той добави, че според украинските военни става дума за участие на беларуски войски „на земята“.

Путин каза, че Русия и Беларус ще продължат практиката на редовни съвместни военни учения, както и обучението на беларуски пилоти за самолети на беларуските ВВС, преустроени с ядрени бойни глави. Лукашенко на свой ред заяви, че Минск не е в състояние да защити суверенитета си без Москва и добави, че страната му е привела в бойна готовност руските ракетни системи С-400 и “Искандер”, предава ТАСС.

Никой от присъстващите на общата пресконференция журналисти не зададе на Путин и Лукашенко, който многократно е заявявал, че страната му няма да бъде въвлечена в конфликта в Украйна, въпрос конкретно за войната.

Досега Минск се съпротивлява на по-голямо намесване в конфликта, но посещението засили опасенията, че евентуална руска сухопътна офанзива може отново да бъде насочена към Киев, близо до границата с Беларус, според New York Times.

По-рано базираният във Вашингтон Институт за изучаване на войната заяви, че е малко вероятно Русия да предприеме нова офанзива в Украйна, тъй като “все още няма индикации, че руските войски формират ударна сила в Беларус”. Но все пак, според института, срещата между Путин и Лукашенко “ще засили руската информационна операция, целяща да убеди украинците и западняците, че Русия може да атакува Украйна от Беларус”, пише New York Times.

Експертите са скептични относно възможността за въвеждане на беларуски войски в Украйна, дори ако Путин настоява за това. Анализаторите предполагат, че последните маневри на Лукашенко са тактика, разработена от Москва, за да държи украинските сили близо до границата и да им попречи да се разположат другаде, отбелязва “Гардиън”.

Сергей Лавров: Зеленски не разбира колко сериозна е ситуацията

Руският външен министър Сергей Лавров обвини украинския президент Володимир Зеленски, че не разбира сериозността на ситуацията, почти 10 месеца след началото на руската инвазия в Украйна, предадоха ДПА и ТАСС.

“(Зеленски) просто кипи от идеи. Но този фонтан просто показва, че (украинският президент) не разбира сериозността на ситуацията за своя народ”, каза Лавров в интервю за телевизионния канал Беларус 1.

Руският външен министър не уточни какви идеи на Зеленски има предвид. Той обаче увери, че те отразяват “расисткия характер” на киевските власти.

Напоследък украинският президент прокарва идеята за създаване на международен трибунал, който да съди висшето политическо и военно ръководство на Русия заради войната в Украйна, отбелязва ДПА.

В интервюто Лавров критикува и Запада. „Истеричната реакция“ на „специалната военна операция“ на Русия в Украйна, каза той, потвърждава позицията на Москва, че тя е „абсолютно необходима“.

Лавров изтъкна, че Русия е провалила “геополитическите игри на Запада”, който иска да превърне Украйна в постоянна заплаха за себе си.

Руският външен министър посети вчера Беларус заедно с президента Владимир Путин.